Каква е ролята на Китай в Световната икономика?

   

     Представете си, че полюсите на Земята изчезнат и вече не сме в състояние да определим кое е север, юг, изток или запад. Това би ни поставило в една нова и непозната ситуация. Нещо подобно се случва на планетата „Глобална икономика” в последното десетилетие. Световната икономика е в сериозна криза, Брутният вътрешен продукт на всички водещи Западни икономики се свива, безработицата и лошите кредити растат, дълговата криза се търкаля надолу като „снежна топка” без изгледи да бъде спряна преди да се разбие в стената, но има едно място където кризата не се усеща. Икономиката на Китай продължава да расте с около 9% на година, а чуждестранните инвестициите там се увеличават. Докато светът е в рецесия, то Китай продължава своя възходящ тренд.

    Азиатската държава се отвърди като водещия износител на евтини стоки за Западния свят, но днес тя е много повече от това. Китай е най-големият кредитор на водещата икономика в света - САЩ. Освен това Народната република показа, че е в състояние да влияе на глобални финансови процеси като спря поскъпването на своята парична единица спрямо долара, а тяхната парична политика беше една от предпоставките за зараждането на Балона на недвижими имоти в САЩ, чието спукване повлече цялата световна икономика. Китай е първенец по износ и на второ място по внос за 2010г., затова спокойно можем да кажем, че тяхното влияние в глобален план е голямо и ще продължава да расте. 

"Недей да проклинаш тъмнината, а по-добре запали една свещ." - Древна китайска поговорка

    След отварянето на границите на Китай за чужди инвестиции през 1978г. и оформянето на свободни икономически зони, като Шанхай и Далиан, страната бележи невероятен икономически бум, нямащ аналог в световната история. Комунистическата партия начело с Дън Сяопин предприемат смели реформи, които позволяват на техния Брутен вътрешен продукт (БВП) да расте със среден темп от 10%. Въпреки, че Пекин започва от доста ниско ниво, тези високи проценти на ръст остават впечатляващи. Китай успява да задмине множество западни икономики по този показател – Италия през 2000г., Франция през 2005г. и Великобритания година по-късно. Точно тридесет години след началото на икономическите реформи на Дън Сяопин, Китай се намира между Япония и „моторът” на европейската икономика Германия. Миналата година Китай измести и Япония, от втората позиция. Анализатори твърдят, че краят на господството на САЩ като първа икономическа сила е близо, по-точно казано – 2027г. Точната година не е толкова от значение, защото Китай ще имат потенциал за растеж и доста след това, макар и да не са толкова богата страна на ресурси, както САЩ. Това ще е така, понеже населението на Китай е четири пъти повече от американското. В момента по БВП на човек от населението, азиатската народна република се намира след България. Местните работници в общия случай са източник на евтина работна ръка. Китай има ниско образовано население, което главно произвежда стоки с ниска добавена стойност.

    Поддържането на ниски работни заплати, позволява на Китай да изнася евтини стоки за ненаситния и разточителен Запад. Излишъкът по текущата сметка се превърна в нещо константно за Китай. След 1994г. те успяват да акумулират огромни излишъци от своята външна търговия. Когато дадена компания иска да купи китайски стоки, тя трябва да обмени своята местна парична единица и да си купи китайски юани. Най-често тези компании са американски и това оставя в Китай огромни количества от долари, които просто чакаха да бъдат насочени в определена посока. Правителството избра да върне тези долари, там откъдето дойдоха, като финансираха правителството на САЩ. Към момента Китай държи над 1,1 трилион американски държавни ценни книжа (ДЦК), което я прави най-големият кредитор на американците. Ставаме свидетели на уникален обрат в движението на паричните потоци в световен мащаб. В миналото те са се движели от Запад на Изток ,понеже Англия е заемала пари на бедните китайци, а днес става точно обратното - Китай финансира американските държавни програми и проекти. Двете държави зависят една от друга толкова много, че някои автори започнаха да наричат тази връзка „Кимерика” - една супердържава, разположена на бряга на Тихия океан. Докато китайците продават на стоки на САЩ, те получават щатски долари в замяна. Едната част на тази „супердържава” пласира своето производство и поддържа на сравнително ниска цена потреблението на другата част от Кимерика. Американците купуват с долари стоките, а след това същите тези долари се връщат обратно в „Новия свят”, но този път под формата на заем.

    Именно това кредитиране на Китай обаче се оказа една от предпоставките за зараждането на балона на недвижими имоти от другата страна на Тихия океан. Пускането на толкова много долари в американската икономика, благодарение на финансирането от страна на Китай на САЩ, в последните пет години, направиха пазарът свръхликвиден. Инвеститорите насъбраха много свободни средства в банковите си сметки и се чудеха къде да ги вложат. Американското правителство държеше лихвите по своите ДЦК доста ниски – около 1%, което насочи инвеститорите в друга посока. Една от доходоносните сфери прези кризата беше отдаването на ипотечни заеми. Но повечето кредитоспособни американци вече имаха свои дом. Затова брокери на недвимижи имоти започнаха да сключват договори за кредит с нетолкова надежни семейства, за които имаше голяма вероятност в един момент да изпаднат в невъзможност да изплащат своите вноски. Именно този факт се превърна в повратна точка за кризата с недвижими имоти в САЩ, а от там това да даде началото на Световна икономическа криза, която тресе света и до днес. Темата е много интересна и дълга, но не е предмет на тази статия. Иначе този кратък пример нагледно показва, че Китай съзнателно или не са изиграли своята роля за появата на най-сериозната криза от началото на века.

    Освен евтината работка ръка, друг важен фактор за формирането на Китай като лидер по износ е и евтината местна парична единици. Когато един долар струва повече юани, тогава вносът в САЩ на китайски стоки е по-евтин, а самите стоки са по-конкурентоспособни на пазара. Точно за това китайските управници целенасочено се стремят да задържат собствената си валута подценена. С тези си действия Китайската народна банка се нареди безспорно до най-големите централни банки в света, защото само за тях е присъща такава голяма валутна сила, чрез която да успеят в подобна мащабна цел. Купувайки милиарди долари на световните валутни пазари, Китай засега успешно изпълнява тази своя стратегия, създавайки изкуствено търсене на долари спрямо юаните. Въпреки, че Пекин упорито брани позицията, че не оказва влияние на валутния курс, това е повече от очевидно. На графиката долу се показва с колко процента е поевтинял американският долар срещу водещи световни валути – евро, японска йена, швейцарски франк и британски паунд. Докато повечето валути са поскъпнали с от 60% до над 100%, то юанът а завоювал едва една четвърт от това за десет години. Британският паунд също беше поел в посоката на еврото и другите, но трендът се смени в края на 2008 година.

източник: finance.yahoo.com

    Всяка икономика когато расте – тя има нужда от повече и повече ресурси. Разрастващата се китайска икономика също вече сериозно изпитва „глад” за суровини и тъй като тяхната територия не е една от най-богатите на стратегически ресурси, Китай трябва да си ги набавя чрез внос. Затова тя е принудена да внася дефицитните за нея суровини - основно петрол, алуминий, никел, олови и др. Но това оскъпява цените на тези ресурси на световните пазари. По този начин Китай повлиява като икономиката в глобален мащаб като прави цените на тези суровини по-високи за всички други, които искат да си ги доставят. А това е само началото. В момента средният доход на един китаец е 2000 долара годишно, което не му позволява да води начина на живот на един западноевропеец примерно. Но неминуемо с растежа на икономика и доходите на домакинствата ще растат, а от там и потреблението на житни култури, месо и др. хранителни продукти, което много трудно ще може да бъде задоволено от местните производители. Вече станахме свидетели как китайски инвеститори идват в България за да закупят или вземат под аренда земя. Китайската компания от Тянджин открито заявява, че почти всичко произведено от тях на наша територия, ще се изнася за родината им, защото те мислят за бъдещето, когато китайците ще са се превърнали в огромни консуматори на хранителни продукти и земеделски култури.

    Китай вече е световна икономическа сила, но според мен тече, макар и бавна, трансформация на структурата на националното им производство. Постепенно цената на работната ръка се оскъпява, защото местните хора вече осъзнават каква експлоатация се извършва върху тях и не са съгласни с това. Тези събития принуждават някои компании да избират за дестинация на следващата си нова фабрика, не Китай, а някой от нейните още по-бедни съседи. Финландският производител на мобилни устройства Нокиа вече обяви, че след като затвори фабриката си в Румъния, ще открие такава във Виетнам. Там работниците вземат едва 2/3 от това, което получават хората за същата работа в Китай. Вярно, е че и квалификацията на работната ръка не е толкова високо, но това явно не притеснява Нокиа. Затова смятам, че вбъдеще по-силно ще започнат да се развиват и секторите, където се произвеждат стоки с по-голяма добавен стойност като тежката промишленост, автомобилостроенето и услугите, например. Когато китайските работници станат по-висококвалифицирани, те ще могат да привличат и други големи компании да отварят заводи в Азия. Това от своя страна ще предизвика затворянето още заводи в развитите световни икономики и е твърде възможно да повлияе негативно на безработицата в развитите икономики. 

    Перспективите пред Пекин изглеждат много добри, но не всичко е розово. В комунистическата държава има сериозни дисбаланси, които са „бомба със закъснител” и ако не бъдат овладяни, че доведат до криза и в Китай. Управниците трябва да се справят с оскъпяването на работната ръка, замогването на все повече китайци, разширяването на вътрешното потребление и проблемите, които те водят след себе си. В крайна сметка всяка една икономика е преминавала през кризи преди да успее да се отвърди в челото на класацията – да го наречем „грешки на растежа”. Затова вярвам, че Китай ще успее да мине през трудните моменти, стига да има политическа стабилност в държавата, и ще играе все по-голяма роля на планетата „Глобална икономика”.