Кога трябва да се пенсионират работещите?

 

В момента публичните компании оповестяват една след друга своите финансови отчети. Но аз исках да ви занимая с една тема, която сега остава на по-заден план покрай всичко друго, което става в България, а именно - пенсионната реформа на правителството. Това една от чувствителните теми за всеки един гражданин, затова всяка промяна в действащата система трябва да се следи и анализира под лупа. А поредната идея за изменение на пенсионната система повдига все по-сериозно въпроса дали наистина това е правилният път.
__________________________________________________________________________________

  Малко са нещата, които могат да развълнуват целия български народ и едно от тях е пенсионната възраст и свързаните промени в нея. Ако всичко е нормално, все някокога ще настъпи денят, в който работникът ще се пенсиора и някой друг ще трябва да осигурява неговите доходи. В световен мащаб се забелязва съвсем ясна тенденция към „отлагане” настъпването на този ден. Възрастовата граница се повишава плавно, като правителствата отказват да приемат недостатъците на своите пенсионни системи.

  Урбанизацията и последвалите я процеси повишиха средната продължителност на живот, което все повече затормозява пенсионните системи, особено тези в Европа. Правителствата повишават възрастта за пенсиониране, но не си дават сметка, че това е временно решение и просто отлагат проблема в осигурителната структура. В унисон с европартньорите ни, в унас също протича такъв процес, който обаче не е съобразен със спецификата на живота и бита в страната. Затова вместо да заставят българите да работят, когато е време да се отдадат на заслужена почивка след 40г. работа, по-добрият вариант е да се измисли как да се финансират годините им в пенсия, а именно чрез промяна в пенсионната система, докато възрастта за пенсиониране да се вдига само при увеличаване средната продължителност на живот.

  Развитите държави в цяла Европа вече сериозно изнемогват да плащат пенсиите на своите пенсионери. Затова логично изглежда повишаването на пенсионната възраст при тях. Но дори и да изпълнят своите планове, западните пенсионери отново ще имат 10-12 години да се радват на живота, ако вярваме на статистиките за средната продължителност на живот. В Германия, Франция и Скандинавия хората живеят до 80г. Правителството на ГЕРБ целят българските мъже да се пенсионират на 65г., а жените на 63г., което на фона на средна продължителност на живот от 69,5г. и 76,7г. съответно, ще означава, че българите ще работят почти докато са живи. Тази статистика поставя и друг въпрос – защо след като в почти целия свят жените живеят по-дълго от мъжете, нежният пол се пенсионира по-рано? Ако наистина жените искат еманципация докрай, то е редно двата пола да се пенсиорат на една и съща възраст. От друга страна, повишаване на пенсионната възраст при жените би намалило тежестта върху пенсионната система.

  В крайна сметка повишаването на възрастовата граница е лимитирана в някакви определени нива, след което проблемът с финансирането на осигурителната система ще трябва да се решава по различен начин. Разходите за пенсии растат постоянно. Една от главните причини, които се визират за тежката фискална ситуация в Италия е именно, че 15% от брутния вътрешен продукт е отиват за хората, надхвърлили трудоспособната възраст. Нашата пенсионна система също е в хроничен дифицит и се налага на правителството през есента на всяка година да отпуска допълнителна субсидия, за да може да се запълни дупката в бюджета на НОИ.

  Затова колкото и нашата тристълбова пенсионна система да се дава за пример и далеч по-развити държави да я копират, нужна е промяна. Тя, естествено ще бъде болезнена, защотова ще са нужни средства да се плащат пенсиите на тези, които очакват своите доходи след трудобспособна възраст от разходо-покривната система. Но опитът показва, че капитало-покривната система, прокарана за първи път в Чили, в началото на 80те години след краха на комунистическия режим, след време дава своите плодове. Чили е една от стабилните и добре развити държави в Южна Америка, а хората под прага на бедност са 11,5%.

  Време е принципите на Бисмарк и неговата разходо-покривна система да бъдат забравени. Защото времето на социалната пенсионна система отминава. Когато ти вземат 21% от заплата за вноска във фонд „Пенсия” и тези пари се натруват по лична партида, тогава всеки би бил по-склонен да излезе от сивия сектор, да се осигурява на реална заплата и се чувства, че работи и печели за себе си, а не за някого друг. И след като събраните пари по партидите няма да се разходват веднага за пенсии, то парите ще нарастват. При нормална икономическа конюнктура, българските пенсионни фондове биха донесли прилична доходност. Разбира се ако бъдат оставени те да решават къде да инвестират капитала по личните партиди, а не да се задължават да инвестират един сериозен процент от средствата на Българска фондове борса, само и само за да създават изкуствено по-голяма ликвидност на БФБ. Дружествата трябва свободно да избират как да диверсифицират инвестиционния си портфейл.

  Пенсионната реформа само с едно вдигане на възрастта за пенсия изглежда ненадежна. Хората, които 40г. са допринасяли за икономиката на България, имат право спокойно да изживеят старините си и да се наслаждават на живота. Ето защо, правителството трябва да се замисли не как временно да реши проблема, а къде е грешката в целия модел на нашата пенсионна система. С  преминаване към система, където всеки работи за себе си, ще е възможно след време хората да работят дори и до сегашната граница от 63г. От друга страна, по-голяма свобода при инвестиционния процес на пенсионните дружества и намаляна на солидните им такси от 5% от всяка вноска по личната партида и 1% от нетната стойност на активите на дружеството (ако се изпълни планът на КФН за редуциране на тези такси, крайният ефект ще бъде 20% по-големи пенсии у бъдещите пенсионери), ще осигури едни адекватни пенсии на българите.