четвъртък, 15 март 2012 г.

Хранителните ресурси и новият вид инвестиции

 


В този блог се опитвам да давам своя поглед върху нещата случващи се на международните капиталови пазари. Този път обаче ще обърна внимание на нещо, което е встрани от тази сфера. Темата ме развълнува, защото забелязвам как държави, с голям положителен баланс по търговския баланс, но бедни на хранителни ресурси, започват да търсят решение на този проблем извън пределите на своите територии. Това става чрез вземане под аренда или направо купуване на земя от друга суверенна държава.
_________________________________________________________________________________

  Утре трябва да завърши тридневното посещение на премиера Борисов, седем министри, кмета на София и 107 български фирми в Катар. В емирството те трябваше да се срещнат с хора от властта и местни бизнесмени за развиване на икономическите отношения между двете страна. Вместо това се получи конфузната ситуация - нито един катарски бизнесмен да не се появи на бизнес форума, специално организиран по повод по визитата на родния бизнес.

  Дали това е резултат от слаб маркетинг от наша страна или
просто катарците не ни смятат достатъчно атрактивно, това е предмет на анализ на по-натаъчни анализи в Министерски съвет. Друго ми направи впечатление - катарските управляващи декларираха сериозен интересе да инвестират в развиване на зърнепроизводство и животновъдство у нас.

   Чрез своята най-голяма фирма в хранителния сектор, Hassad Food, катарците ще отглеждат зърнени култури и по-точно пшеница, ечемик и царевиза. Освен това планират да отглеждат агнета и заедно с зърнените култури, всичко това да се изнася за Арабския полуостров. Дори се заговори и да се произвежда в Катар българско кисело мляко. Предвижда се всичко това да е близо до Черно море, та да могат с по-ниски разходи да ги натоварят на корабите и директно в Катар.

  За щастие, това което могат да направят е само да вземат земеделската земя под аренда. Защото според сега действащите закони, земя може да се закупува само от български граждани. Но все си мисля, че при този растящ недостиг в световен мащаб на месо, особено в Западна
Европа, където се твърди, че има незаета пазарна ниша, държавата можеше да се справи и по-добре. Например да стимуира развитието на този бранш чрез повече субсидии и други инструменти.

  Иначе Доха не е първият чуждестранен инвеститор, ще прилага тази схема за задоволяване нуждите на местоно население откъм хранителни продукти. Китайската "Тянджин агробизнес къмпани" от няколко месеца е арендатор на земеделски площи в добилата вече популярност "най-бедната община в Европейския съюз" Бойница, Видинско. По същия начин, азиатците си произзвеждат житните култури нан аша територия ивсичко се изнасят към Китай, където все повече замогващото се население има нужда от повече хранителни продукти.

  Това ме кара да си мисля, че не е случаен интереса на такива държави като Катар, Китай, а преди време се говореше и за Израел. Сметката е проста. Арендаторите могат да получат до 27 лв евросубсидии за това, че обработват земя в рамките на съюза. В същото време у нас рентите вървят в порядъка 30-35 лв, което почти се покрива от субсидиите. Ето затова нашите ширини и земеделски площи са толкова интересни за източните инвеститори. А не защото сме ин скъпи икономически партньори!

  За разлика от нас, в Австралия проблемът е много по-голям. При тях няма законови пречки чужденец да си купи земя и се стига дотам, че в момента китайски инвеститори предлагат два пъти над пазарната цена за площи в един от най-плодородните райони на "зеления континент" - Уийтбелт, Западна Австралия. Местните фермери, които отглеждат предимно овце и пшеница, са изкушени от твърде добрата оферта и само обществени призиви вероятно биха им повлияли да се разделят с земята си. Австралийските власти вече изразиха опасенията си за хранителната сигурност на страната ако планът на китайците да зкаупят огромни масиви земя в западните части на страната станат реалност.

  Нарастващото население на планетата ни кара да се замислим върху хранителните и водните ресурси на всяка страна и вече да не ги приемаме за даденост. Петрол, газ, алуминий, стомана и др, са важни за всяка икономика, но ако няма с какво да се прехванва работната сила, която задвижва тази икономика, тогава природните ресурси сами по себе си са безпредметни. Затова е важно всяка суверенна държава да защити на първо място своите интереси и след това да гледа с очакване към чуждестранните инвеститори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар